Пътуването с Маршрутка не е пътуване, а валс за сетивата, произведение на изкуството, сълзотворен сюжет за кино или театър. То няма нищо общо с пътя, с някаква крайна точка. То е абсурд в абсурда, задръстване в задръстването, кикот в сълзата. То е безцеремонна траектория на живеенето ни, каймак на общественото, тотална анатомия на днес. То няма нищо общо с градския транспорт. Пътуването с Маршрутка е върховен миг. И всеки, които не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То е като азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически акт.